• Салт ишлаш токи
  • Салт ишлаш токи ряктив ташкил этувчиси
  • Navoiy kon-metallurgiya kombinati navoiy davlat konchilik va texnologiyalar universiteti




    Download 0.74 Mb.
    bet7/12
    Sana17.10.2022
    Hajmi0.74 Mb.
    #27398
    1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
    Bog'liq
    kurs ishi
    5-lekciya CifrlıinfXızmeti
    4.3. Салт ишлаш токини ҳисоблаш.

    8.3 парагрф бўйича салт ишлаш токини ҳисобланади.


    8,17 (А-1)жадвалдан солиштрма магнитланувча қувватни топамиз находим


    Вс =1,628Тл,бўлганда qс = 2.027ВA/кг; qс.з =25740ВA/м2
    Вя = 1.602 Тл бўлганда qя = 1.793 ВA/кг; qя.з = 23660 Вт/м2
    Вкос. = 1.151 Тл, бўлганда qкос = 3265 ВА/м2

    Қобул қилинган магнит тизмлар конструкцияси ва таёрлаш технологияларидан фойдаланиб (8.43) 8.3 парагрифдагива 8.2ва 8.21 жадваллардан коэффициентларни танлаймиз:


    kт.р. = 1,18; k т.з. = 1,0; k т.пл. = 1,34; k т.я. = 1,0; k т.п. = 1,05;
    k т.ш. = 1,04 ; k т.у =42,45.

    8,20 (Л-1) жадвалдан k т.у коэффициент топамиз k т.у. = 42.45.


    Qх = [kт.р k т.з. (qсGс + qяGя` – 4qяGу +  k т.у.k т.пл.Gу)+4.qкосПз.кос + +1Псqс.з + 2Пяqя.з]  k т.я  k т.п.  k т.ш.
    Qх = [1,181(2.027619+1.793575.4-41.79355.5+  42,451.3455.5)+432650.0532+1257400.03761+2236600.03822]×
    11,051,04 = 13994ВА

    Салт ишлаш токи


    i0 = Qx/10S = 13994/101000 = 1.399 %
    ёки = 93.3 % берилган қийматларда.

    Салт ишлаш токи актив ташкил этувчиси


    i = = 0.256 %

    Салт ишлаш токи ряктив ташкил этувчиси


    :
    i = = 1.375 %

    5. ТРАНСФОРМАТОРНИ ИССИҚЛИҚЛИГНИ ҲИСОБЛАШ ВА СОВИТИШ ТИЗМИНИ ҲИСОБЛАШ.

    5.1. Трансформаторни иссиқлиқ ҳисоблаш

    Трансформаторни иссиқлиқ ҳисоблаш 9.5 (Л-1) парагриф орқали бажарилади.


    Ички температуранинг тушиши

    ПК чулғам (9.9) формула ва (9.9) (Л-1). расмдан топлади.


    01 = = = 1.56 С
    бунда  – бир томондаги симнинг изоляция қалинлиги,  = 0,2510-3 м;
    q – чулғам юзасидаги иссиқлиқ оқими зичлиги;
    из –9.1 (Л-1), жадвалдан ўтказгичнинг мой шимдирилган қоғознинг иссқлиқ ўтказувчанлиги топлади из = 0,17 Вт/(мС);

    ЮК чулғам (9.9) формула ва (9.9) (Л-1). расмдан топлади.


    02 = = = 0.31 С

    Чулғам юзасидаги температура тушуви:


    ПК чулғам :
    о, м1 = k1 k2 k30,35q0,6 = 11.1080.3510620,6 = 20.15 С
    бунда k1 = 1 – табиий мой билан совиши учун;
    k2 = 1,1 – ПК ички чулғам учун;
    k3 = 0.8 – 9.3 (Л-1)жадвалдан hk/a = 5/24 = 0.21учун
    ЮК чулғам:
    о, м2 = k1 k2 k30,35q0,6 = 11.11.050,352100,6 = 9.09 С
    где k1 = 1 – табиий мой билан совиши учун;;
    k2 = 1,1 – ЮК ташқи чулғам учун;
    k3 = 1.05 – 9.3 (Л-1) жадвалдан hk/a = 4.5/48 = 0.094.учун

    чулғамдан мойга умумий температуранинг ўртача тушуви:


    ПК чулғам:
    о, м. ср. =о1 + о, м1 = 1.56+20.15 = 21.71 С
    ЮК чулғам:
    о, м. ср. =о2 + о, м2 = 0.31+9.09 = 9.4 С

    БАКНИНГ СОВИТИШ ТИЗМИНИ ҲИСОБЛАШ.



    9.6 Парагриф бўича бакнинг совитиш тизмини ҳисобланади.
    По таблице 9.4 (Л-1), в соответствии с мощностью трансформатора выбираем конструкцию S=1000 кВА,қувватдан келиб чиқиб трансформатор конструкцясини танлаймиз. 9.16 (Л-1)расимдан силлиқ бакли канструкцияга тўғри трубали осма радиятор танланади. (а) ва (б), (Л-1) расмлардан бакнинг минмал ички ўлчами олинади
    Изоляционные расстояния отводов определяем до прессующей балки верхнего ярма и стенки бака. До окончательной разработки конструкции внешние габариты прессующих балок принимаем равными внешнему габариту обмотки ВН.

    S1 = 40 мм

    S3 = 25 мм

    S2 = 42 мм

    S4 = 90 мм

    d2 = 10 мм

    d1 = 20 мм

    9.18, (а) и (б), (Л-1).расмлардан бакнинг минимал кенглиги танланади
    В = D2``+(S1 + S2 + d2 + S3 + S4 + d1)  10-3 = =0.46+(40+42+20+25+90+10) 10-3 = 0.687м
    Трансформатор бакининг актив қисми марказий ҳолатини В = 0.7 танлаймиз
    Бакнинг узунлиги:
    А = 2С+В = 20.49+0.7 = 1.7м.
    (9.24) (Л-1)-расмдан бакнинг актив қисми баландлиги:
    На.ч. = lс + 2hя + n = 0.69+20.22+0,05 = 1.18 м.
    Бу ерда n = 0,05 м – паски ярмо ва бак туби орасидаги буриснинг қалинлиги
    Ярмонинг юкори қисмидан бак копқоғигача горизантал жойлашувдан ЮК чулғамитармоқланиш қайта ёққич ярмо устини9.5 (Л-1) жадвалдан танлаймиз.
    Ня.к. = 400 мм = 0,4 м.
    Бакнинг чуқурлиги:
    Нб = На.ч+ Ня.к. = 1.18+0,4 = 1.58м.
    Фланц ўқи орасидаги масофани 9.9 (Л-1 )жадвалдан танлаймиз
    Ар = 1400 мм
    Трубанинг конвекция юзаси:
    Пк.тр. = 4.333 м2
    Икки қоторли икки коллекторнинг конвекция юзаси:
    Пк.к = 0,34 м2
    Радиятор фланци ўқи орасидаги масофа.
    Бак деворидан пастги кесикача с1 = 0,085 м
    Бак деворидан юқорги кесикача с2 = 0,1 м
    Бурадияторларни ўрнатиш учун бак чуқурлиги куйдагича бўлиши керак:
    Нб = Ар + с1 + ­с2 = 1.4+ 0,085+0,1 = 1.585м
    Рухсат этилган мой температурасининг ўртача ошиши атрофидаги ташқи ҳаво температурасидан ПК чулғамининг исиши (9.32) (Л-1) дан олинади
    м.в = 65-о.м.ср. = 65-21.71  43
    Топилган ўртача кўтарилши қобул қлиниши мумкн чунки
    м.в.в = м.в = 1,243 =52 С < 60 С
    Бакнинг ички юзаси температураси тушуви тақрибан м.б. = 5С ва қўшимча 2 С, бакнинг юза қисмидаги температуранинг ўртача кўтарилиши ташқи ҳаво температурасига нисбатини топамиз
    б.в. = м.в + м.б = 43-5-2 =36 С
    Танланган бак ўлчами учун бакнинг юза қисми конвекциясини ҳисоблаймиз:
    Пк.гл. = Нб [2(А-В) +В] = 1.585[2(1.7-0.7)+3,140.7] = 6.656м2
    Бак ва радиатор юзасиниг тақрибий нурланишини (9.35) (Л-1) дан аниқлаймиз
    Пи = kПк.гл. = 1,56.656 = 9.98 м2
    Берилган қиймат учун зарурий юза б.в. = 33 С по (9.30) (Л-1):
    Пк`= – 1.12Пи = – 1.129.98 =59.45м2
    конвекция юзаси ташкил топган:
    силлиқ бак юзаси: Пк.гл. =6.656 м2
    бак қапқоғи юзаси:
    Пк.кр. = 0.5 [(А-В)(В+0.16) + ] = 0.5[(1.7-.7)(0.7+ +0.16) + +3.14 ] = 0.72 м2
    қаерда 0.16 – бак рамасининг карраланган кенглиги. ввод қопқоғининг ёпиқ юзаси коэффициент 0.5.
    радиаторнинг конвекции юзаси.
    Пкр. = Пк` - Пк.гл – Пк.кр. = 59.45-6.656-0.72 = 52.074 м2
    (табл.9.6) (Л-1) жадвалдан келтрилган силлиқ юзадан, радиторнинг канвекцияюзасини топамиз:
    Пк.р. = Птр.kфк.к = 4.3331.26+0,34 =5.8м2
    Радиаторнинг керакли сони:
    = 52.074/5.8  8.98
    5 расмдан жайлашгандек 8 радиатор қобул қламиз.
    Бак конвекция юзаси:
    Пк = Пк.р. + Пк.гл. + Пк.кр. = 85.8+6.66+0.72 = 53.78м2
    Нурланиш юзаси: Пи = 10 м2
    9.7 парагрифдан мой ва чулғам температураси ташқи ҳаво температурасига нисбатини ошишини топамиз
    (9.49) (Л-1) дан трубанинг ташқи юза температурасининг ўртача ошиши ташқи ҳаво температурасидан ошишини топамиз.
    б.в = = = 38.48 С
    (9.50) (Л-1) дан бак девор яқинида мойнинг ўртача температураси ошишидан трубанинг ичи юзасига нисбатан ошиши
    м.б = 0.165  = 0.165  = 5.74С
    Мойнинг ўртача температураси ошишидан ташқи ҳаво температурасидан ошишини
    м.в. = м.б + б.в = 5.74+38.48 = 44.22 С
    Мойнинг юза қисмининг ўртача температураси ошишидан ташқи ҳаво температурасидан ошишини
    м.в.в = kм.в = 1.244.22 = 53.06 С < 60 С
    Чулғамнинг ўртача температураси ошишидан ташқи ҳаво температурасидан ошишини
    ПК чулғам;
    о.в1 = о1 + о.м1 + м.в = 1.56+20.15+44.22 = 65.93 С < 65 С
    ЮК чулғам;

    о.в2 = о2 + о.м2 + м.в = 0.31+9.09+44.22 = 53.62 С < 65 С


    Мойнинг юқори қисмида температурсининг ошиши. м.в.в < 60 С и обмоток о.в < 65 С рухсат этилган иссиқликда ГОСТ 11677--85.бўича

    Bu yerda m=3 - fazalar soni.
    Tomonlardagi nominal toklar:
    YuK

    PK





    =7,7A


    =33,03A
    Chulg’amlardagi faza kuchlanishlarini topamiz.







    Download 0.74 Mb.
    1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




    Download 0.74 Mb.

    Bosh sahifa
    Aloqalar

        Bosh sahifa



    Navoiy kon-metallurgiya kombinati navoiy davlat konchilik va texnologiyalar universiteti

    Download 0.74 Mb.