• OperatingSystem
  • COPY CON буйруғидан фойдаланамиз. Мисол сифатида kitob




    Download 376.85 Kb.
    bet4/4
    Sana21.02.2023
    Hajmi376.85 Kb.
    #43100
    1   2   3   4
    Bog'liq
    mustaqil ish Худайбердиева

    COPY CON буйруғидан фойдаланамиз. Мисол сифатида kitob номли ворд файлни ҳосил қилиб унинг ичига “salom” сўзини ѐзайлик:

    Демак, юқорида тасвирланган расмдаги тагига қизил чизиқ билан тасвирланган буйруқ бу kitob номли ворд файлидир ва унинг формати doc. Тагида яшил чизик чизилгани эса унинг ичида ѐзилган маълумот, сариқ чизиқ тасвирланган ѐзув файлнинг ичига маълумот киритилган сўнг клавиатурадан F6 тугмасиги босганимизда шундай тусни олади, яъни маълумотларни файлга сақлашни англатади. Тагида кўк чизиқ билан тасвирланган ѐзув эса каталогда 1та файл яратилганини англатади. Энди эса ушбу жараѐнларни тасдиғини кўриш учун D локал дискимизга кириб текшириб кўрамиз:

    Файл ҳосил бўлибди. Ичига биз ѐзган маълумот ѐзилдими? :

    Ҳа, ѐзилган экан. Демак, биз барча ишларни тўғри амалга оширдик.
    Kitob номли файлдан нусха оламиз, бунинг учун қуйидаги кодларни буйруқлар қаторига киритамиз:

    Тагида сариқ ранг билан кўрсатилган буйруғимиз орқали файлларни кўчириш мумкин яъни COPY коди, тадида яшил ранг билан кўрсатилган ѐзув бу биз нусха олмоқчи бўлган файлимиз ҳисобланади, файл кўчирилиб ўтқазилиш вақтида форматини кўрсатиш шарт, тагида қизил ранг билан кўрсатилган ѐзув ўзак каталог ва каталогнинг номи ҳисобланади, файл нусхаси кўчирилиб ўтқазиладиган жойнинг аниқ адреси кўрсатилиш шартдир, бунинг учун қуйидаги амаллар бажарилади:

    Юқоридаги расмда биз k1 каталогда эканлигимиз кўрсатилган. Унинг тўлиқ адресини олиш учун адреслар олиш ойнасининг “очиқ” қисмига босилганда у қуйидаги кўринишни олади:

    Бўялган адрес(манзил) дан нусха олиб буйруқлар қаторига қўйсангиз ҳам бўлади ѐки уни мантиқий равишда тўғри киритишингиз зарур бўлади, акс ҳолда синтаксиси хато ҳисобланади ва натижа чиқмайди. Кодни тўғри ѐдек деб тасаввур қилиб k1 каталогни текшириб кўрамиз:

    Демак, биз буйруқлар қаторида кодни тўғри ѐздек. Энди эса охирги амал сифатида файлнинг асл нусхасини ўчириш жараѐнини кўриб ўтамиз, унинг учун қуйидаги кодларни буйруқлар қаторига ѐзамиз:

    Тагида сариқ ранг билан тасвирланган кодимиз del ўчириш амали ҳисобланади, унинг объекти сифатида эса kitob номли файлимиз олинмоқда, эътиборли бўлинг, ўчирилиш вақтида файлнинг формати кўрсатилиши шарт. Агарда объект тўғри ўчирилганда буйруқлар интерпретатори бир қадам олдинги силжийди, бу эса бизда кўк чизиқ билан тасвирланган. Натижани текшириб кўрамиз, яъни файлнинг асл нусхаси OperatingSystem каталогида эди:

    Код активлаштирилгунига қадар у шу ерда эди, аммо ундан сўнг файл ўчирилди. Демак, кодимиз муваффақиятли амалга оширилди.


    Download 376.85 Kb.
    1   2   3   4




    Download 376.85 Kb.

    Bosh sahifa
    Aloqalar

        Bosh sahifa



    COPY CON буйруғидан фойдаланамиз. Мисол сифатида kitob

    Download 376.85 Kb.